Инфекция на пикочния мехур

Възпалението на пикочния мехур се проявява като внезапна, неконтролируема необходимост да се уринира. Често то е резултат от инфекция на пикочния мехур, камък в пикочния мехур или затруднения при отделянето на урината, причинени от увеличената простатна жлеза. За много от случаите причината не може да бъде открита, но следните способи за лечение помагат.

Възпаление на пикочния мехур причини

Най-честата причина за възпаление на пикочния мехур (цистит) е проникването на бактерии в пикочния мехур през уретрата - по-специално Escherichia coli. Възпалението на пикочния мехур след сношение се развива поради продължително триене на уретрата. Като правило, първите симптоми на възпаление на пикочния мехур след сексуална връзка се наблюдават след 12 часа. Причината за възпаление на пикочния мехур може да е алергия към интимната козметика. При деца причината за възпаление на пикочния мехур може да бъде патология на пикочните органи, когато потокът на урината е нарушен и той може да премине обратно в уретера. Възрастните хора често се усложняват от процеса на движение и водят заседнал начин на живот. Това води до непълно изпразване на пикочния мехур и рядко уриниране, което може да доведе до развитие на възпаление на пикочния мехур. Хората, които често се въздържат от уриниране по различни причини, са податливи на възпаление на пикочния мехур. Наличието на тумор може да е една от причините за възпаление на пикочния мехур, но това явление е рядко.

Симптомите на възпаление на пикочния мехур при жените, при мъжете и при децата са предимно идентични. Като правило, възпалението на пикочния мехур предизвиква често уриниране на малки порции, което води до чувство на болка и парене. Урината става мътна и придобива остра неприятна миризма. В чести случаи се наблюдава малко количество кръв заедно с урината. При възпаление на пикочния мехур може да има слабост и болка в долната част на гърба.

Симптомите на възпаление на пикочния мехур при деца и възрастни хора не са толкова изразени и могат да се проявят като температурни промени, гастралгия и гадене. В напреднала възраст, възпаление на пикочния мехур може да бъде асимптоматичен. Друг симптом на цистита е уринарната инконтиненция.

Женските симптоми на възпаление на пикочния мехур са дизурия и ноктурия. Характерно за такива състояния на прилагане на сила при уриниране (необходимост от натиск), неволна инконтиненция на урината, болезнени усещания в началото и края на процеса на уриниране. При остро възпаление на пикочния мехур се наблюдава повишаване на телесната температура и отслабено здравословно състояние.

Основата за диагноза за възпаление на пикочния мехур са лабораторните изследвания. За да потвърди или открие, пациентът може да бъде изпрате на следните тестове:
общ кръвен тест - дава възможност за идентифициране на възпалителния процес за увеличаване на СУЕ и белите кръвни клетки;
общ тест за урина - при наличие на възпаление на пикочния мехур показва протеин. Резултатите от микроскопско изследване на утайката ще дадат увеличение на белите кръвни клетки и червените кръвни клетки. Урината става мътна и може да стане розовата в случай на кървене;
бактериологична диагноза на урината ви позволява да идентифицирате причинителя. Това е важно за предписване на антибиотична терапия;
специални тест ленти за бели кръвни клетки ви позволяват да изчислите високата им концентрация в урината;
тест ленти за нитрити дават възможност за откриване на инфекция в пикочните пътища.
По време на менструация жените не трябва да дават урина за анализ, тъй като резултатите могат да се окажат неверни.

За да избегнете възпаление на пикочния мехур, както и да се уверите, че хроничният цистит е по-малко вероятно да се появи, трябва да се спазват някои правила.

Избягвайте преохлаждането: не сядайте на бордюри, циментирани участъци, студени железни тръби, избирайте дрехи според сезона, изхвърлете мини полата в мразовити дни или носете топло бельо под тях.

Опитайте се да ограничите приема на кисели, пикантни, солени, както и алкохолни напитки. Оставете си ден за гладуване веднъж седмично. Може да не е непременно гладуване, например можете да се придържате към монодиета. Освен това менюто на дните на гладно може да се състави за няколко месеца: кисело мляко, зеле, морков, риба, сирене и др.

Пийте 2 литра вода дневно. Намалете консумацията на чай и кафе, откажете пакетираните сокове. Пийте само прясно изцеден сок. В същото време е по-добре да се разрежда с вода, така че да не корозира стените на стомаха.
Не пропускайте настинки, които отслабват организма и включете мултивитамини в диетата си.
Следвайте работата на червата, ако е необходимо, приемайте слабителни и диуретици.
Внимавайте за личната хигиена.
При заседнала работа правете петминутна тренировка на всеки час, за да не застоя кръвта.
Посещавайте своя онколог и гинеколог всяка година и ако изпитате тревожни симптоми, направете ултразвук възможно най-скоро.
Не забравяйте, че вашето здраве е във вашите ръце. Бъдете внимателни към себе си.

• Пийте много вода, най-малко 2 литра дневно.

• Прегледайте се при лекар, за да установите дали страдате от инфекция на пикочните канали.

• Изпразвайте напълно мехура си всеки път, когато уринирате.

• За жените: когато ходите до тоалетна, винаги се изтривайте отпред назад.

• Изпразвайте мехура след полов акт.

•Носете памучно бельо.

• При нужда за уриниране, която не можете да облекчите: блювателен орех (Nux vomica).

• При болка, която се успокоява, ако отложите уринирането: полски хвощ (Equisetum ).

• При изключително остра пареща болка при уринираме; кинтаридин (Cantharis).

• При пареща болка в края на уринирането и след това: Лечебна сирсапарила (Sarsaparilla).

• При щипеща болка, която стихва след измиване със студена вода: апис (Apis).

• За жените: за усилване мускулите на таза, опитайте се да прекъснете уринирането и след това да го продължите. Може би мускулите, контролиращи този рефлекс имат нужда от заякване. През деня свивайте и отпускайте тези мускули без да уринирате. Колкото по-често го правите, толково по-силни ще стават мускулите Ви.

• Уродинамичните изследвания са полезни с това, че измерват обема на преминалата през мехура урина. Чрез тях могат да се установят увреждания както на пикочния мехур, така и на пикочния канал, и да се планира правилното им лечение. То може да включва лекарства, които потискат нервния импулс към пикочния мехур, или такива, които отпускат мускулите на мехура.

Камъните в пикочния мехур са известни на хората още от дълбока древност и операциите за тяхното отстраняване са едни от първите хирургически манипулации. Камъни в пикочния мехур са открити в египетски мумии, а Хипократ дори ги споменава Хипократовата Клетва:

„…нито пък ще оперирам страдащите от камъни, а ще оставя това на опитните в тази област…“

Хипократва клетва IV в.пр.н.е.

Как и защо се образуват камъните в пикочния мехур?

Функцията на пикочния мехур освен съхраняване на урината е и нейното евакуиране, което става чрез стягане на мускулната му стена по време на уриниране. При нормалната му функция по време на уриниране се евакуира цялото количество урина, без остатък. Това елиминира както множеството вещества екскретиращи се с урината, така и евентуално попаднали отвън бактерии. Тази „самоотмивна“ функция на пикочния мехур го предпазва от много заболявания.

Всеки процес, който затруднява изпразването на пикочния мехур води до по-дълго престояване на урината в него и съответно по-лесно утаяване на концентрираните в нея соли и вещества. Реално задръжката на урината се явява най-честата причина за образуването на камъните, като първоначално от малки кристали те постепенно нарастват от полепващите по тях соли и могат да достигнат до много големи размери – 5-6 и повече сантиметра.

Друга причина за образуването на камъни в пикочния мехур е наличието на чуждо тяло, което не може да се елиминира с урината и също се превръща в ядро за отлагане на минерални съединения, дори при нормална функция на мехура. Най-често, това са камъни “паднали” от бъбреците и вторично са останали в мехура, където постепенно нарастват.

От друга страна, престояващата по-дълго в мехура урина е много подходящо място за развитие на различни видове бактерии, които иначе биха се „отмили“. Това често води до по-силно или по-слабо изразена хронична инфекция, която допълнително променя химическия състав на урината като повишава количестовто слуз и седиментни и пряко подпомага нарастването на конкрементите.

При мъжете задръжката на урина се причинява най-често от увеличената простата, която притиска уретрата и затруднява изпразването на мехура. Други по-редки причини са различни неврологични заболявания, които водят до увреждане на нормалния цикъл пълнене – изпразване на мехура. При жените причини за задръжка могат да бъдат развитието на цистоцеле след раждане, дивертикули, гинекологични операции.

Какви са оплакванията?

Симптоми при камъни в пикочния мехур, са следствие от механичното дразнене на самия камък върху мехурната стена:

-Болки над пубисната кост,

-Често уриниране особено през деня и при физическа активност,

-Парене при уриниране,

-Императивни (неотложни позиви) за уриниране,

Как се поставя диагнозата?

Обикновенния ехографски преглед (ултразвук) е достатъчен за поставяне на диагнозата. С него се добива сравнително точна представа за големината и броя на конкрементите, като ни дава представа и за състоянието на пикочния мехур и бъбреците. Рентгеновата снимка допълва диагнозата и обикновенно е достатъчна, в комбинация с ехографията, за изготвяне на план за лечение.

Какво е лечението?

От дълбока древност камъните в пикочния мехур са известни на хората и операциите за тяхното отстраняване са едни от първите хирургически манипулации. Въпреки огромната смъртност, те са били провеждани в течение на хилядолетия.

Днес медицината е развила съвременни форми на лечение, като е превърнала терапията им в рутинна манипулация. Златен стандарт в лечението на камъните на пикочния мехур са т.нар. безкръвни или ендоурологичните методи, при които през пикочния канал (уретрата) се прониква в пикочния мехур, като за самото разбиване на камъните могат да се използват различни агенти, а фрагментите от разбития камък се изваждат от мехура по време на самото разбиване:

Механично разбиване – използват се инструмент наречен пънч– литотриптор, които наподобява клещи, с които се „захапва“ камъка и механично се натрошава;

Електрохидравлична сонда – понастоящем постепенно отстъпва място на по съвременни методи поради по-честите усложнения свързани с травматизирането на лигавицата.

Ултразвукова сонда – използва се ултразвукова сонда, която се вкарва в пикочния мехур и се използва енергията на ултразвука, който надробява камъка;

Лазерно разбиване – това е най-съвременният и ефективен метод използващ лазерна енергия за зардробяване на конкремента. През работния канал цистоскопа, вместо ултразвукова или механична, в мехура се вкарва лазерна сонда, като използваме насочената енергия на лазерния лъч за разбиване на камъните. Този метод е свързан с най-малко усложнения и през последното десетилетие навлизането на лазерната технология в урологията предизвика истинска революция, като измести отворените операции, считани до неотдавна за стандарт. За илюстрация Ви представяме ви кратко видео на лазерно разбиване на 5 см. камък в пикочния мехур:

Основният недостатък на лазерното разбиване е сравнително скъпия консуматив.

Други методи могат да бъдат:

Медикаментозно лечение – използва се само при чисто уратни камъни, които са сравнително редки в чист вид в пикочния мехур. Химичния състав на конкрементите не е специфичен. В един камък може да има слоеве от различни по химически състав отлагания. Това прави медикаментозното им манипулиране рядко възможно.

Екстракорпорална литотрипсия – някои по-малки камъни в пикочния мехур, биха могли да бъдат разбити и с извънтелесно разбиване, подобно на камъните в бъбреците. За съжаление, метода често пъти е неприложим, тъй като поради затрудненото изпразване на мехура фрагментите от камъка не могат да бъдат елиминирани.

Отворена операция – до неотдавна рутинна операция при камъни, които не можеха да се дезинтегрират с пънч–литотриптора. Показана е при камъни, силно срастанали с лигавицата, при наличие на анатомични аномалии и др. Недостатък е силно удължения постоперативен период, намалена работоспособност, продължително носене на катетър със всички усложнения свързани с това, че се извършва операция.

Неоспорим факт е, че отстраняването на камъка, само по себе си, без да се излекува в последствие причината довела до образуването му, не води винаги до добри резултати в бъдеще. Затова пълното лечение на камъните в пикочния мухер включва и лечение на причината, довела до образуването им – увеличена простата, хронична инфекция, анатомична аномалия и др.

Обадете се, за да запазите час за консултация с Д-р Василев тел. 0898 765 649 или вижте страницата ни за контакти за повече начини да се свържете с нас.

е-mail: [email protected]

Очакваме Вашите въпроси и коментари! Те са важни за нас. Пишете ни!

КАКВО Е CYSTOSTOP?

CYSTOSTOP (ЦИСТОСТОП) е нов препарат, който бързо и трайно облекчава симптомите на дискомфорт в уринарния тракт (пикочен канал, пикочен мехур, бъбреци).

CYSTOSTOP е разработен в 2 разновидности:

• CYSTOSTOP RAPID – препарат предназначен за острите състояния на уринарен дискомфорт.

• CYSTOSTOP CHRONO - препарат предназначен за случаите на хронични и често повтарящи се епизоди на уринарен дискомфорт.

Активните вещества в състава на CYSTOSTOP са: D-маноза, стандартизиран екстракт от плодовете на американска червена боровинка и стандартизиран екстракт от брезови листа.

Двете форми на CYSTOSTOP съдържат едни и същи активни вещества в различни количества, съобразено с потребностите при острата и хроничната фаза на дискомфорт в пикочните пътища.

Биологично активните вещества влизащи в състава на CYSTOSTOP RAPID и на CYSTOSTOP CHRONO са от естествен произход.

КАК ДЕЙСТВА CYSTOSTOP И ЗА КОГО Е ПРЕДНАЗНАЧЕН?

CYSTOSTOP не позволява на бактериите E.coli, предизвикващи 85-90% от случайте на дискомфорт да се захванат за стените на уринарния тракт. Така те остават свобoдни в урината и се изхвърлят от организма с акта на уриниране. CYSTOSTOP действа и на бактериите, които вече са се захванали за стените на уринарния тракт, като уленява тяхното отделяне и отвеждане навън от организма.

ОСНОВНИТЕ БИОЛОГИЧНО АКТИВНИ ВЕЩЕСТВА В СЪСТАВА НА CYSTOSTOP СА:

D-маноза- монозахарид, присъстващ естествено в дървесината и плодовете на множество растителни видове. D-манозата е ефективна и безопасна алтернатива в овладяването на инфекции на уринарния тракт. От храносмилателната система, D-манозата се абсорбира директно в кръвта, откъдето се филтрира от бъбреците и попада непроменена в пикочния мехур. Именно в пикочния мехур D-манозата проявява лечебният си ефект.

След като навлязат в пикочните пътища, болестотворните бактерии се прикрепят за тяхната повърхност посредством израстъци подобни на пипалца, наречени фимбрии.

Затова, най-ефикасният начин да се елиминира причинителя на инфекцията е като се блокира способността на бактериите да се прикрепват за стените на уринарния тракт. D-манозата се свързва и блокира фимбриите на бактериите, чрез които те се прикачат за пикочните пътища.

Така, блокиранните фимбрии не могат да изпълнят своите фукции, в резултат на което бактериите остават свободни в урината и лесно се отвеждат навън при уриниране. Това позволява изчистването на пикочния мехур от бактериите и бързото облекчаване на симптомите на цистит. Освен това D-манозата подпомага и засилва имунната система

Проантоцианидини (PACs)- в състава на екстракта на американската червена боровинка. Проантоцианидините блокират друг вид фимбрии, с които бактериите атакуват основно бъбреците.

Заедно, D-манозата и проантоцианидините блокират над 95% от фимбриите на бактериите. Затова в комбинация, D-манозата и проантоцианидините осигуряват много по-добра и надеждна защита на пикочните пътища отколкото по отделно.

Флавоноиди - в състава на екстракта от брезови листа. Флавоноидите в екстракта от брезови листа имат изразено диуретично действие и спомагат за по-бързото отвеждане на бактериите от уринарния тракт.

Останалите биологично-активни вещества: танини, терпени, катехини, бетулорентична киселина, калиев нитрат и др., имат противовъзпалително, антимикробно, спазмолитично и адстрингентно действие, което допълнитено укрепва отделителната система и способства за трайното елиминиране на инфекцията.

Биологично активните вещества от състава на CYSTOSTOP (D-маноза, проантоцианидини и флавоноиди) блокират ефикасно всички фимбрии, с които бактериите се захващат за стените на отделителната система и ускоряват изхвърлянето им с урината.

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

Дискомфорта на уринарния тракт понякога може да се дължи на безобидни функционални смущения в пикочните пътища в следствие на настинка, неврологични смущения или физически претоварвания, но най-често се дължи на бактериална инфекция, чийто причинител в 85-90% от случаите е E.coli. Инфекцията може да засегне пикочния канал (уретрит), пикочния мехур (цистит) или бъбреците (пиелонефрит).

Фимбриите са израстъци , с които бактерията E. coli се захваща за епителните клетки и така успява да се задържи в пикочните пътища и да ги инфектира.

Основния източник на бактерии е дебелото черво на човека. Там те са част от нормалната чревна микрофлора и осъщесътвяват важни за здравето ни процеси, но когато напуснат дебелото черво и се заселят в пикочната система, се превръщат в болестотворни причинители на инфекция.

Циститът е възпаление на пикочния мехур. Жените страдат по-често от цистит, тъй като при тях пикочния канал е по-къс и бактериите по-лесно достигат до пикочния мехур.

При някои жени инфекцията на пикочните пътища често е в резултат на полов контакт, при който се улеснява нахлуване на бактериите в пикочните пътища. Това състояние е познато като "цистит на медения месец".

При мъжете, циститът обикновено започва с бактериална инфекция на пикочния канал- уретрит, която се придвижва към пикочния мехур (цистит) и простатата (простатит).

Симптомите на цистита са лесни за разпознаване и започват с дискомфорт при уриниране.

След това позивите за уриниране стават чести, неефективни и мъчителни, придружени с болки и парене. Урината е с променен цвят и мирис като често в нея има бактерии и дори кръв. Закъснялата диагноза или неправилно проведено лечение могат да доведат до хроничен цистит- изключително мъчително състояние, което се лекува много трудно.

Пиелонефритът е инфекция на бъбреците, което се среща по-често при жените и децата отколкото при мъжете. Инфектирането на бъбреците най-често става по възходящ път от инфектирани с бактерии пикочен мехур.

Пиелонефритите се делят на остри и хронични според начина си на протичане.

• 
  Острите пиелонефрити започват с рязко повишаване на температурата до 39 - 40°С и влошаване на общото състояние. Характеризират се с болка в кръста, варираща от тъпа до много силна и пробождаща, често уриниране и парене, помътняване или потъмняване на урината, изпотяване, болки в крайниците и гърба, неприятна остра миризма на урината и болка при почукване в лумбалната област.
  

• Хроничните пиелонефрити протичат с разнообразни общи оплаквания като отпадналост, лесна умора, поддържане на леко повишена температурата, болки или неприятни усещания в хълбоците. Установява се болка при почукване в лумбалната област. По-късно се появяват главоболие, световъртеж, нарушение на съня. Развива се високо кръвно налягане и свързана с него болка в гърдите, бледост на кожата дължаща се на анемия, често уриниране (нерядко без смущения).
  Лечението на хроничните пиелонефрити може да продължи години наред със сменяващи се периоди на подобрение и обостряне. Обострянията могат да настъпят наглед без конкретна причина, но най-често се обуславят от допълнителни инфекции, простуди, нарушения в диетата и бременност. Без лечение хроничният пиелонефрит завършва почти винаги с бъбречна недостатъчност.

Най-честата причина за рецидивиращи (повтарящи) се инфекции на уринарния тракт е хронифицирала бактериална инфекция. Хронифицирането става след чести обостряния и недобре лекувани остри инфекции на пикочните пътища.

Рискови фактори за поява на инфекции на уринарния тракт са: Задържането на урина в пикочния мехур, катетеризация, бременност, възпаление на половите органи, използването на спермициди, сексуален контакт, климакс, увеличена простата и други състояния, пречещи на пълното изпразване на пикочния мехур или действащи като източник на инфекция.

Към инфекции на пикочо-половата система са предразположени хората страдащи от редица общи заболявания – диабет (захарна болест), хроничен колит, обменни и ендокринни болести, медикаментозни увреждания, бъбречно-каменна болест, аномалии на пикочните пътища водещи до затруднения в оттичането на урината.

При установяване на някой от горните симптоми потърсете лекарска помощ при първа възможност. За успешното излекуване на инфекциите на уринарния тракт важна роля имат изследванията за откриване на причините за заболяването, както и точното спазване на препоръките на лекаря.

Guide to be Flawless Female

Last Updated on October 2, 2018

Наличието на инфекция по време на бременност може да донесат проблеми не само ти, но и за вашето бебе. Мехур инфекция, както подсказва името, е инфекция на пикочния мехур. Пикочният мехур е отговорен за временно съхранение на урината, както и инфекция обикновено се случва поради бактерии, които вече са част от тялото си.

Ето защо е изключително важно да се разберат основите на инфекциите, и да се справят с загрижеността веднага.

Симптомите на инфекции на пикочния мехур по време на бременност:

Не е рядкост за бременни жени да имат инфекция на пикочния мехур. Някои често срещани симптоми, които могат да посочат до инфекция на пикочния мехур включват.

1. Трудности при уриниране
2. Живеещи усещане за парене по време на уриниране
3. Чувство за неотложна нужда от уриниране
4. Облачно урина
5. Урината като миризма
6. Висока температура
7. Гадене и повръщане

Много бременни жени също могат да се изпитват асимптоматични инфекции на пикочния мехур.

Какво причинява инфекции на пикочния мехур при бременни жени?

Инфекции на пикочния мехур, които са известни и като цистит, са по-често при жени, особено в тяхното сексуално активна възраст. Макар че не е точно ясно защо бременност води до увеличаване на риска от инфекции на пикочните пътища, експертите нямат някои спекулации.

• Смята се, че бременността води до повишаване на нивата на хормона прогестерон, който предизвиква отделянето на урина да се забавя, което от своя страна насърчава бактериите да се размножават и да причинят инфекция.
• Поради разширяването на матката по време на бременност, пикочния мехур и други пикочните органи също губят тонус, което го прави трудно за целия урината да изтече.
• Също така е установено, че пикочния мехур става по-податливи на обратен хладник по време на бременност, което причинява отделянето на урина обратно на пикочния мехур, което води бактериите да се размножават и да причинят инфекция.

Изправени пред всички физиологични загриженост по време на бременност може да бъде страшно. Може да се притеснявате, ако тя може да навреди на бебето ви. Установено е, че инфекция на пикочния мехур и други органи на отделителната система може да създадат някои усложнения по време на бременността, някои от които са изброени по-долу.

• Ако не се лекува, инфекции на пикочния мехур може да се разпространи в бъбреците, което може да доведе до развитието на сериозни бъбречни инфекции.
• Тя също така е установено, че устойчивите инфекции на пикочния мехур по време на бременност може да доведе до спонтанен аборт.

Въпреки че е най-добре да се потърси медицинска помощ, ако се появят практически всякакъв вид безпокойство по време на бременността, има няколко прости начини да се справят с и предотвратяване на инфекции на пикочния мехур по време на бременност без да представлява никакъв риск за вашето бебе.

1. Избягвайте държи в урина за по-дълги периоди от време. Уверете се, че посещавате тоалетната всеки път, когато почувствате нужда да го направят.
2. Пийте много вода, особено ако усещате, че имате инфекция. Това ще доведе до увеличаване на продукцията на урина, което ще доведе до невъзможност на бактериите да се размножават по-нататък.
3. Смята се, че консумацията на сок от червени боровинки може да помогне за предотвратяване на бактерии в пикочния мехур от разраства и причинява инфекция. Въпреки това, може да се наложи да си поговорим с вашия лекар преди избора за това.
4. Уверете се, че посещавате тоалетната веднага след секс. Това е така, защото физическата активност има тенденция да се насърчи бактериите да расте и да причинят инфекция.
5. Антибиотични лекарства обикновено се предписват за устойчиви и напълно развит инфекции на пикочния мехур, обаче, те са само за да бъдат предписани от професионален доставчик на здравни грижи.

Ако се окажете имат някакви симптоми, свързани с инфекция на пикочния мехур по време на бременност, може да се наложи да си поговорим с вашия лекар. Не чакайте до това състояние се развива в една болка, да предприемат действия възможно най-скоро! Късмет.

Sella Suroso is a certified Obstetrician/Gynecologist who is very passionate about providing the highest level of care to her patients and, through patient education, empowering women to take control of their health and well-being. Sella Suroso earned her undergraduate and medical diploma with honors from Gadjah Mada University. She then completed residency training at RSUP Dr. Sardjito.

• Две отделни опаковки от фолио с по една тест лента и изсушител
• Ръководство за употреба

HARTMANN Veroval Urinary infections

Веровал Инфекция на пикочните пътища

Бърз тест за откриване на левкоцити, нитрит и протеин

Страдате от оплаквания като:

• Леко дразнене при уриниране
• Често уриниране с отделяне на малки порции
• Болки в стомаха

Вече можете да научите бързо и в домашни условия дали състоянието Ви се дължи на инфекция на пикочните пътища.

Инфекция на пикочните пътища (UTI) е възпаление на лигавицата на пикочния мехур, като тя обикновено се причинява от бактерия, която влиза в уретрата и оттам в пикочния мехур. Веднъж попаднали в пикочния мехур, бактериите се прикрепват към стените му и се размножават, като предизвикват възпаление на тъканта. Урината може да бъде мътна и да има необичайна миризма, а понякога дори и кръв. Когато това се отразява само на долните пикочни пътища, е известно като неусложнен цистит (инфекция на пикочния мехур). Болката може да се разпространи по целия корем, а понякога до гърба. Хората с цистит чувстват общо неразположение и замаяност. Те могат да имат затруднения със съня, да се чувстват уморени и раздразнителни и да не могат да се концентрират.

Повечето инфекции на пикочните пътища са неусложнен цистит, който се лекува доста лесно и преминава без много проблеми. Ако възпалението се разпространи в бъбреците, се превръща в усложнен цистит. Това може да се случи, ако бактерии достигнат до уринарния тракт и след това в бъбреците, което води до възпаление на бъбречното легенче, наречено пиелонефрит. Основните признаци, че възпалението се е разпространило в бъбреците и може да причини усложнения са: болка в близост до бъбреците (болка в хълбока), треска, гадене и повръщане.

Колко надежден е тестът?

Веровал „Инфекция на пикочните пътища“ е бърз тест за приложение в домашни условия. Той се основава на откриването на левкоцити, нитрит и протеин в урината и отговаря на съвременните медицински стандарти.

Точността на теста, доказана чрез проучвания за оценка на ефективността, е над 97%.

Начин на приложение:

▪ Съберете прясна урина (по възможност сутрин) в чист контейнер несъдържащ почистващо средство

▪ Завъртете сивата капачка на автоматичното средство за пробождане докато се освободи

▪ Урината не трябва да влиза в контакт с тоалетна вода и с вагинален секрет (при жените)

▪ Контейнерът трябва да е пълен с най-малко 3 см урина

▪ Потопете тест лентата в урината за около 2 секунди, така че всички полета да бъдат потопени

▪ Поставете тест лентата хоризонтално върху опаковката и не я местете в продължение на 60 секунди. След това отчетете бързо резултата.

Отчитане на резултата

Отрицателен резултат – никое от полетата не е променило своя цвят. Ако въпреки резултатът симптомите продължат, вероятно е налице друга причина. Консултирайте се с Вашия лекар.

Положителен резултат Левкоцити (има левкоцити в урината) – бялото тестово поле вляво променя цвета си в лилаво. Левкоцитите в урината са важен признак за инфекциозни заболявания на пикочните пътища.

Положителен резултат Нитрит (има нитрит в урината) – бялото тестово поле в средата променя цвета си в розово.

Положителен резултат Протеин (има протеин в урината) – жълтеникавото поле вдясно променя цвета си в зелено. Протеинът е често срещан в урината при наличие на бъбречни заболявания, но може да се появи при възпаление на пикочния мехур или простатата, както и при кръвотечение на пикочните пътища.

Предупреждения и важни указания

• Спазвайте правилно и в детайли ръководството за употреба приложено в опаковката. В противен случай може да се стигне до неверен резултат.
• Препоръчва се провеждането на теста сутрин, тъй като в сутрешната урина концентрацията на анализираните вещества е най-висока.
• Тестът не се провежда по време на и до 3 дена след менструация.
• Всички компоненти на теста са предназначени за еднократна употреба.
• Окончателната диагноза трябва да бъде поставена от лекар, който да оцени клиничните симптоми и допълнителните лабораторни данни.
• Всички компоненти на теста и оригиналната опаковка могат да бъдат изхвърляни в битовите отпадъци.

Съхранявайте теста на място недостъпно за деца.